В новата рубрика „Очи в очи” читателите на библиотеката ще се срещат с авторите на новопостъпилата литература в отдел „Краезнание”.

На 23.12.2015 г. в Регионална библиотека „Светослав Минков” се проведе първото издание. Ученици от 5-те класове на ОУ „Св. Иван Рилски” се срещнаха със съставителите на том първи „Кракра Пернишки : сборник извори” – Иван Ерулски и Силвия Нотева, както и с Орлин Рачев – археолог и Николай Сивков – експерт от Регионалния исторически музей в Перник.

В първият том на сборника съставителите са издирили и събрали на едно място написаното в световната и българска литература за болярина Кракра. Ползваните извори в този том свидетелстват, че Перник е едно от най-старите български селища. Пернишката котловина от най – ранни времена е предоставяла благоприятни условия за живот. От намерените археологични паметници може да се заключи, че първи прояви на живот в района са от 6-5 век преди новата ера. През 4 в. пр. хр. тракийското селище на хълма Кракра се разраснало и се превърнало в селище от градски тип, обградено от крепостна стена.

През IX в. селището влиза в пределите на българската държава и става гранична крепост. Върху старо укрепление били издигнати двойни стени, подсилени с три правоъгълни кули. При археологически разкопки са намерени много монети и печат на цар Петър (927 – 970 г.). В края на Х и началото на ХI в. Перник е административен център на местния воевода Кракра, описан от византийските летописци Йоан Скилица и Георги Кедрин като: „виден болярин и владетел на града по времето на българския цар Самуил, мъж отличен във военното дело“. В началото на XI в. местното население оказало решителна съпротива на византийските завоеватели. В тази борба основно място е заемал Кракра, който по това време е владеел освен Перник още 35 крепости в района на горна Струма.

Първият сблъсък на Василий ІІ с Кракра е през 1002-1003 г., когато обсажда крепостта, след като загубил дълго време и немалко войска опитал с ласкателства, обещания и предложения, но Кракра не отстъпвал. Така Василий ІІ бил принуден да вдигне войниците си и да се оттегли без да може да превземе крепостта.

За втори път Кракра изявява блестящите си военни качества на военачалник през есента на 1016 г. Както се съобщава, Василий ІІ с големи сили тръгва „..срещу Триадица /Средец/ и обкръжил крепостта Перник, но тъй като онези вътре се сражавали храбро и упорито, много ромеи загинали. Императорът цели 88 дни държал обсадата, но като разбрал, че е невъзможно да я превземе, се оттеглил”.

На следващата година Кракра събира голяма войска и се готви да нанесе удар на византийците и да освободи земите между Дунав и Стара планина. След смъртта на Иван Владислав, Кракра Пернишки счита по-нататъшната съпротива за безсмислена и през 1018 г. се подчинява на Василий ІІ заедно с известната крепост Перник и другите общо 35 крепости. В замяна на това е удостоен с титлата патриций.

Съставителите на изданието отговориха на въпросите: С какво този сборник е по-различен от досега написаното за Кракра Пернишки? Какво е тяхното послание и към кого е предназначено изданието?

Тъй като срещата „Очи в очи” протече с голям интерес. Присъстващите в залата си обещаха разговора да продължи, когато излезе втория том на изданието.