На 14 октомври 2010 г. от 17.30 ч. Регионална библиотека „Светослав Минков” и Общински комплекс „Дворец н културата” представиха новата поетична книга на Росица Ангелова – „Една ябълка разстояние”.
Изданието е осъществено благодарение на Издателско ателие „Аб”.
Росица Ангелова e родена в град Перник. Завършва Държавен библиотекарски институт – гр. София, 1990 г. и ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” – българска филология, 1996 г.
Работи в Регионална библиотека „Св. Минков” гр. Перник.
Публикува отзиви и статии за книги в централния печат и Интернет.
Член е на СБП.
Автор е на книгите „Неизбежни души”, „Тревожна тишина”, „Затворих тъмното отвън” и др., съставител на антология на пернишката поезия „Насаме с времето” съвместно с поета Валентин Григоров.
Стиховете й са превеждани на руски и албански език в сборниците “Духовные мосты” (1998г.) и “Stili97” – Скопие (2006г.).
Ангелова е лауреат от национален конкурс за поезия на името на Дора Габе (1998г.); награда за млада българска поезия – „Вл. Башев” (1999г.) за първата си поетична книга „Неизбежни души”; първо място в национален конкурс „Пролет моя” на името на Никола Вапцаров (2006г.); лауреат на национален поетичен конкурс „Христо Фотев” – Бургас (2006г.) и др.
Има множество публикации в сп. “Струма”, “Мисъл”, “Везни”, “Жарава”, “Птици в нощта”, Антология “Бунтарите” – Бургас, Алманах на поетичния панаир от гр. Кула (2006г.), CD – Антология “Буквите” и др.
В премиерата на „Една ябълка разстояние” участваха Виолета Христова – редактор, Гриша Трифонов-директор на издателство „Български писател”, дует „Балкански барок”: Виолина Милотинова – пиано, Симеон Димитров – кавал, Иван Йорданов – водещ.
„Една ябълка разстояние“ е книга за движението, надничащо в хаотичните детайли на външните и вътрешни човешки пространства. Композирана е в четири тематични раздела, илюстрирани от графиките на художника Сашо Евтимов.
Първият цикъл стихове „Природни особености“ отразява вглеждането в човешките взаимоотношения, алегорично отразени в природните. Защото всеки елемент от пейзажа е част от анатомията на различните човешки несъвпадения.
Вторият цикъл стихове са рамкирани в заглавието „Подвижни пейзажи“. Посоки за мълчание : горе-долу, отсам-оттатък, отвътре-отвън, високо-ниско, кръгло-празно/пълно… махалото между посоките, което ни отнема или отдава различни енергии и смисли… Кръговрати, везни, измервателни уреди за вътрешни токове, микросвят по подразбиране… Стрехи, дървета, пънове, превърнати в своите отражения, вкаменени ветрове, скици от натура, пейзажи със сенки на хора.
Третият цикъл стихове : „Въображение на дъжд“ или любовта като единствена реалност. Трансформацията на нейните проявления – от задвижването на вятъра до състоянието на споделена тишина, от долавянето на тайните й езици, до настръхналите отбранителни спазми на сърцето й.
Четвъртият цикъл стихове: „Подреждане на хаоса“ е намигване към привидната сериозност на всяко чувство. Калинки, мравки, колорадски бръмбари, лисици, зайци, петли, кози и риби, взети назаем от летящата лаборатория на Шагал, досътворяват космоса. Вместилища, обиталища за човешко преминаване от края на нещо, към началото на друго…
